Мрак

 

Не си мисли, че с тоя тъмен поглед

ще ме уплашиш. Нямам страх от тъмно.

След няколко изпратени любови 

привикнах да вирея преди съмнало.

И не мисли, че щом съм те залюбила,

във тоя мрак, от страст ще се удавя.

Все още имам женско самолюбие

и с всеки мрак по женски се оправям.

 

Но номера със думите спести ми -

на всяка ще повярвам безусловно.

Не искам думи. Просто прегърни ме,

пространството  размий до безтегловност,

разкъсай с устни мрежата от стари

вини и недовършени любови.

Сега съм тук. И нека ме опари

на погледа ти тъмната отрова.