Някоя и Целуващият я мъж

Ще изтрия с карминени устни
от лицето ти летния дъжд.
Как, кажи ми как, да те пусна
да си тръгнеш така, изведнъж.

Та нали ще се срутят облаци,
ще застене градът от печал,
пясъкът, изподран от провлаци
ще се дави във сълзи и кал.
Край лиманите птици уплашени
ще се блъскат в стени от тъга
и ще вие морето, страшното,
впило пенести пръсти в брега.

Още няколко мига почакай
да утихне поройния дъжд.
Още миг поне да сме “някоя
и целуващият я мъж”.