До следващия светофар

Мълчаливо вървим под дъжда.
Зад челото ми – пусто до рана.
Под краката ми сякаш с ръжда
е нашарил октомври премяната
на удавени в локви листа.
Есента е сезон за раздяла.
Аз преглъщам виновна тъга.
Ти все още не проумяваш.

И вървим ли, вървим под дъжда.
Аз мълча, а на теб ти се иска
да крещиш…(Да, да, знам, че вода
от проклетия дъжд те плиска…)
А на следващият светофар
ще ми стиснеш ръката до болка.
Със една любов станал по-стар,
ще си тръгнеш внезапно.
И толкова.