Самотният ни август се сбогува

Посърнал и загубен, през октомври
самотният ни август се сбогува.
Дали през май отново ще си спомни
че устните ми юлски е целувал?

Над релсите увисва тишината.
На тънката й нишка се обесва
целувката ни. После сред тълпата
промушва се рефрен на стара песен.

И гарата завърта се, когато
съзнаваме, че няма да ни има.
Умира на перона мойто лято,
а ти се връщаш пак при твойта зима.