Случайно стихотворение

Случайна жена във случаен мотел.
Пред прага потръпва разплакан имел,
завесата скрива случайният мъж,
пристигнал случайно с вечерния дъжд.

Тя – чиста случайност – със същата рокля,
той – тих и със риза в дъжда понамокрена,
Случайно докосват се с пръсти във мрака.
Навън сякаш вятър виновно изплаква,

дъждът, разтревожен и гузен, замлъква,
под прага къс влага нахално се вмъква,
все още трепери имелът свенлив,
а там, зад завесата, във мрака сив

е пак като някога – просто случайно,
един мъж с една жена срещат се тайно.