***

Posted in Аритмии on 07/02/2018 by ellyst

 

 

амплитудата на сърдечната ми линия

с крайните точки на отклонение

намотани на нервните ми окончания

в десния край е точката, поставена от липсата ти

в левия – точката от присъствието ти

всеки накъсан дъх чертае парабола

вдишвам издишвам вдишвам

равновесието е състояние, което ненавиждам

защото предполага отсъствието ти

не като липса

като все едно никога не си съществувал

като права линия на кардиограма

обратното на живот не е смърт

а точката на равновесие

Advertisements

Posted in Аритмии on 05/02/2018 by ellyst

§§§

След всяко твое „обичам те“
ми се отваря стигма.
Като от нож,
като от удар в слънчевия сплит –
втори, трети, четвърти,
в пролуката между ребрата –
четвърто, трето, второ,
а от страха, че няма да го чуя пак,
боли
като от удар на стомана в кост.
Дори когато устните ти са моите
а устните ми са твоите
като командно дишане –
издишам в теб и вдишвам теб,
защото не мога сама да си поема въздух,
дори тогава,
зад моя стон
е твоето „обичам те“.

Ако спреш да ми го казваш,
стигмите ще останат
и няма да имам въздух
за да ти кажа
обичам те.

Posted in Аритмии with tags , on 05/02/2018 by ellyst

§§§

по скърцащият от студ тротоар капе небе
коктейл от дъжд и вятър
петролени локви с цвят на синьо кюрасо
с бучки лед
и коленете ми треперят
и устните ми треперят
докато елтън джон се опитва да ме убеди, че това е моята песен
не трябваше да ми подаряваш песен, момче
не трябваше и да ме целуваш
не успях да изтрия устните ти
барманът каза че синьото кюрасо е виновно
пречело на забравата
сега по скърцащия от студ тротоар капя аз
коктейл от следите от пръстите ти устните ти зъбите ти
а искам да съм бучка лед
за да не помня

Posted in Аритмии with tags , , on 05/02/2018 by ellyst

§§§

часът е пет и половина
моето време свърши
сега е нейното
или поне така се залъгвам
всъщност всичкото време е нейно
за мен са секундите, изръсени в еклипсите
в препънатите орбити
в космическите прескоци на звездите
онези излишни късчета време
събирани грижливо
и веднъж на вечност
пришивани към друго време
високосни
защото висят в пространството
и защото покосяват с краткостта си
сърцето ми просто ще спре
до следващата високосна секунда
и после всичкото време пак ще е нейно
до следващата високосна секунда

***

Posted in Аритмии with tags , , on 05/02/2018 by ellyst

§§§

времето не е лекарство
отрова е
и ако съм жива
то е защото
времето не съществува
там където съществуваш ти
а когато те няма
не съм жива

 

Posted in ..Светкавици on 30/01/2018 by ellyst

Луната гали всеки тъмен покрив
със хладното сребро на своя поглед.
И ръбовете – сребърни и мокри-
не смее тъмнината да домогне.
По резките отвеси и контури
звездите са насипани разсеяно.
А в ниското среднощни партитури
разлистват котараците и пеят.
И в гърлената песен на копнежа им
(по някъде,  по някой и по всичко)
една тъга промъква се и реже
последната надежда за обичане.
О, как ме мамят покривните ръбове
със острите си, нестабилни вектори
протегнати към уличните стълбове,
към ярките им ириси – прожектори,
Към светлите петна по тротоарите,
които тия ириси изливат…
От липсата ти устните ми парят,
от чакането времето се свива
и става болка, дето идва всяка
прокълната и неизбежна вечер –
задъхана и дебнеща във мрака,
тъй близо, както ти си тъй далече.

Над покривите скоро ще се съмне
и лунното сребро ще избледнее,
но още е индиго – нощ бездънна
и още те усещам че си в нея.
Прозорци и коли потрепват нервно
с неврони от стъкло и електричество.
Тъмата прави всичко друго черно.
Копнежът ми – от нищото количество.

 

Posted in ..Светкавици on 26/01/2018 by ellyst

Всяка църква – със Бог, дребен като душите ни.

Под летливия смог, зад глада на очите ни

и в червеното вино, в къса бял от плътта Му,

в истеричните химни пред амвоните тъмни

търсим прошка и цяр, шумна вяра изпъчили.

(Джизъс Крайст – суперстар…И за нас се е мъчил?!)

Все едно, свещ за лев, свещ за десет – жалки сме.

Поглед няма да спре на душите ни, малките,

и с каквато и дан да сервилничим ничком,

всеки – грешен и сам – ще си плаща за всичко.

И за чудо напразно ще се взираме Горе –

В този свят е възтясно за разпятие второ.

Пред амвона – поднос, две монети залудо.

Бог рисуваме бос. Съвестта си – обута.