А самотата ми е остров


А самотата ми е остров

насред море без птичи крясък.

И като залез – сух и остър,

и като прилив, чийто тласък

 

брегът дълбае упорито.

Троши се от печал скалата

и в издълбаното е свита

нечакана и непосята

 

една последна, зла надежда,

в хитинова черупка спяща.

Несигурната  й одежда

съшит от спомените плащ е.

 

Неласкав вятър се увива

по ретината пресушена.

И хоризонтът ми се свива

до стритото на пясък време.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: