Ромео наближава петдесет
и паниката го обзема бавно
че може би не ще обича повече
по оня всепоглъщащ, болен начин
от който ти се иска да изпиеш
каквото и да е – дори отрова –
за да не носиш бремето на липсите;
Ромео се страхува, сам се вижда –
объркано момче на средна възраст,
копнеещо, тревожно, недоволно
жестоко във нахалната си вяра
че негово е правото да влюбва
във себе си онази, от която
за миг се е почувствал като някога,
докато Жулиета е погълната
от грижата по кроткото битуване
и вече и е писнало от него.
Ромео е решен да върже времето
и даже не разбира, че от възела
на нечие сърце се появява
болезнено протриване и белег –
от времето на Ябълката носи
жестоката себичност на мъжете
да смятат, че е тяхна привилегия
грехът да се изплаща от жената;
и смел заради своята увереност
посяга към плода, решен да вкуси.
Ромео се бои, но не че никога
не ще се влюби както преди време.
Страхува се от вързаните мигове,
защото нарушават битието му –
уютната ленивост на безгрижното
и пълно със удобства ежедневие.
А на балкона, като бяло знаме
под косата луна виси бельото му
и възвестява свършека на битката със времето.

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: