Богоявление


Плътта ни убеждава да и вярваме
(и ние вярваме – с наивното упорство
и суетата на божествени създания)
че нашите тела са нещо повече
от крехки къщи, фино изтъкани
от топла ръж, кора на дъб и нега.
И даже неритмичните ни пулсове
и белезите по умиращата дерма
и снимките на непознати прабащи
сред чорлавите люлякови облаци,
цъфтящи безразборно по могилите
не могат да научат на смирение
плътта ни – арогантна, напориста
в копнежа си да бъде нещо повече
от временно убежище на сънища,
от стволове, родени за разпятия,
за кръстове, за огън, за папируси,
по жертвената кожа на които
с наслада и със ловкост да изрязваме
на спомените парещите белези.
О, крехки къщи, жадни да са повече
от мокра пръст, отново в пръст превърната,
от слънчевата светлина и от реките,
в които греховете си отмиваме –
със същото разглезено упорство
се хвърляме във ледените ручеи,
по дъното безсмъртието търсим
и никой не поглежда към небето
за гълъби.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: