А самотата ми е остров

А самотата ми е остров

насред море без птичи крясък.

И като залез – сух и остър,

и като прилив, чийто тласък

 

брегът дълбае упорито.

Троши се от печал скалата

и в издълбаното е свита

нечакана и непосята

 

една последна, зла надежда,

в хитинова черупка спяща.

Несигурната  й одежда

съшит от спомените плащ е.

 

Неласкав вятър се увива

по ретината пресушена.

И хоризонтът ми се свива

до стритото на пясък време.